Deftones

Самата група е против определението nu metal,дадено им от критиците,но кой ги пита?
Най-много ми харесва едноименния им албум от 2003г.Какво мислите за тази банда?
За начало a brief bio, която скоро ще бъде публикувана и на главния сайт.


Историята на групата започва в края на 80-те в Сакраменто. Учениците на Калифорнийската градска гимназия Чино Морено (Chino Moreno) и Ейб Кънингам (Abe Cunningham) били големи приятели, тъй като и двамата обичали да карат скейтове. По това време Чино навършил 15г. и се сдобил с първите си барабани,които държал в гаража на Stephen Carpenter. Последният привлякъл вниманието на Chino с отличното си умение да свири на китара, придобито докато възстановявал травмите си от злополука. Блъснала го кола и водачът,който причинил това,му заплатил прилична сума за нанесените вреди.С тези средства той оборудвал гаража си с китари, усилватели и звукозаписно оборудване.Отначало Moreno свирил на барабани,а Stephen Carpenter – на китари,но когато Chino прослушал инструментала на Abe Cunningham, признал,че неговият приятел се справя по-добре с барабаните. Stephen Carpenter не гледал с добро око на по-младия Cunningham,но се съгласил след като се уверил в отличните му умения.Въпреки,че нямал никакъв опит Chino станал вокал(“Това се дължи най-вече на факта,че познавах всички”,както обяснява той по-късно пред Guitar World)

С лидер като Stephen Carpenter,групата започнала да изпълнява кавъри на Danzig и Metallica,но постепенно се ориентирали към фънк-метъл под влиянието на Faith No More и Bad Brains.Cunningham и Carpenter скоро започнали работа над изцяло авторови песни("Butt Booty Naked"; "The Vegetable Song"; "Dope").В един момент басистите на групата постоянно се сменяли,а Abe напуснал бандата.Тогава най-накрая се спрели на Chi Cheng,който изучавал литература в местния колеж,а Cunningham се върнал в групата.Тогава измислили и името – Deftones, Carpenter следвал игра на думи – def+tones.Def е името на стара звукозаписна компания,а tones е част от името на група от 50-те години.Тогава бандата започнала да свири по малки клубове в Сакраменто като Cattle Club и East Bay's Berkeley Square.През 1994г. Deftones подписват с Maverick Records, след като Guy Oseary,представител на компанията, ги чул в Coconut Teaze,LA.В този лейбъл са артисти като Аланис Морисет и Candlebox.По това време бандата престанала да свири в малки клубове,а членовете й завързали дружба с Мадона(една от основателките на
Maverick Records).

През октомври 1995г. Deftones издават дебютния си албум “Adrenaline”.Интересно е следното ревю:”За разлика от многото подобни групи,Deftones са много сдържани дори в кулминацията на хаоса”.Тавата предизвиква положителни реакции и продажбите бавно и устойчиво растат.Продуцент е Terry Date,който преди е работил с Pantera и Soundgarden. Los Angeles Times пише следното за албума: ”намират се някои удивителни нюанси:малко пост-пънк,малко рап и малко индъстриъл”.В същото време списание Tower Records' Pulse нарича “Adrenaline” “свиреп контраст на хармония и разногласия,повлиян от Helmet, Pantera и Smashing Pumpkins”.

В следващите две години Deftones са постоянно на турне,в поддръжка на своя албум;бандата свири с групи като Korn, Ozzy Osbourne и L7.След тези концерти Deftones винаги организирали среща с феновете,което им спечелило уважение.

През 1997 Deftones се връщат в студио,за да запишат втория си албум - "Around the Fur".Ето какво казва Chino Moreno относно продукцията:”Това е един от най-любимите ми албуми на всички времена.Текстовете отнеха два месеца,колкото и самите записи.”По това среме диджеят на групата - Frank Delgado – станал пълноправен член.Именно неговите семпли и уменията му на пулта се усещат най-осезателно в "Around the Fur".Оттук е сингълът "My Own Summer (Shove It)",който набира невероятна популярност.Вторият албум на Deftones достига по-големи продажби от дебюта им и утвърждава стаутуса на групата като ъндърграунд сензация.През 2004г. тавата достига 872,006 продадени копия.

През лятото на 1999г. Deftones влизат отново в студио,за да започнат работа над третия си албум.Сесиите се проточвали с месеци,все по-трудно ставало да се намери верния път в музикално отношение.Групата изпуска комерсиалния успех,нещо което се удава на Koяn и Limp Bizkit.Ето какво казва
Moreno за списание Billboard:”Не искаме да направим поредния тежък запис с безсмислено количество агресия.” "White Pony" излиза през юни 2000г.Първият сингъл "Change (In a House of Flies)" въплъщава новия стилистически подход и бързо катери чартовете на Alternative Radio и Active Rock Radio.Песента става част от Queen Of The Damned OST.Стига се дотам,че "Elite" печели Грами в категорията Best Metal Performance.

През лятото на 2003г. Deftones пускат на пазара едноименен албум,който се продава в 167,000 копия в първата седмица и остава в Top 100 на Billboard в продължение на девет седмици.Ето какво пише известният музикален критик Stephen Thomas Erlewine:”Те са много добри,когато следват правилата,но са още по-добри,когато избягват утъпканите пътеки и изследват нови територии”.

На 4 Октомври 2005 бандата издаде B-Sides & Rarities, а изцяло нов албум се очаква през Октомври 2006.Участие са потвърдили Serj от S.O.A.D(към песента Buffalo) и Annie Hardy от Giant Drag.Тавата ще се казва Saturday Night Wrist и е продуцирана от Shaun Lopez(бивш китарист на Far).Междувременно излезе първият сингъл "Beware the Water".Deftones също така взимат участие в най-мащабното турне на годината Family Values 06 заедно с KoЯn,Flyleaf,Stone Sour и др.

All rights reserved®
_________________

Една от най- великите групи в историята на музиката. Буквално не можеш да им лепнеш някакъв етикет и още по- малко можеш да посмееш да ги набуташ в някакъв определен стил.
Всяка песен е уникална и заредена с голяма доза емоционалност. Deftones правят чиста проба "интелигентна" музика. Още в началото се отделиха, и както по- късно се оказа за добро, от цялата new metal вълна, набрала сила в средата на 90-те. По този начин усяха да запазят уникалността си и дори да я издигнат на нови висоти.
Няма друга група, която да може да се сравнява с тях, просто защото музиката на Deftones e на друго ниво. Музика, която не е насочена към масите. Музика, която се цели директно в отделния човек.

преди време доста ги слушах,после покрай враждата им с корн и простотиите,които Чино Морено дрънкаше за Джонатан Дейвис,ми опротивяха.ама от известно време пак почнаха да ми харесват.
едно не може да се отрече-MTV Music In High Places-Deftones беше направо велико!невероятни изпълнения + великолепни гледки!който не го е гледал му препоръчвам да си го намери,струва си да се види
_________________
The day I learn to fly , Im never coming down...

Адски много ги харесвам (: Тъкмо слушам новата им песен от профила им в myspace.
И много се надъхвам за новия албум, просто, от 'Beware The Water' го очаквам с детско нетърпение.
Много много много са ми любими Deftones. Уникален вокал, покъртителни тесктове и психираща музика.
И определено са различни от new metal-а, ама както и да е (:
В смисъл, дори самото им поставяне до някоя група от тоя стил ще изглежда .. меко казано, странно.
Любимите ми песни са '7 Words', 'Engine No.9', 'Around The Fur', 'Minerva', 'Knife Party' и от там нататък всичките. (:
_________________
forced hellos, rushed goodbyes;
and best wishes for you in the meantime.

..страхотна група..btw в myspace може да чуете 1 от песните,които ще бъдат включени в новия им албум ..доколкото разбрах Serj от SoAd и J Davis oт KoRn ще вземат участие.. нямам търпение да го чуяяяя

Песента им с Макс Кавалера ми харесва много ... и може би само още 2-3 песнички иначе като цяло ... нях

На вниманието ви предлагам превод(done by me®) на статия от кореспондент на www.drownedinsound.com,който е прекарал общо 24 часа с Deftones по време на техните репетиции.Човекът представя кратък обзор на новия албум Saturday Night Wrist,песен за песен.

Hole In The Earth
Песента е мелодична като структура,но присъстват и познатите тежки рифове.Много подходяща за сингъл,с приятна за ухото мелодия,наподобява първия албум на Hundred Reasons.Правя такава връзка,тъй като повтарящото се "Whooos"(прекарано през background шум) много прилича на стила на Colin Doran,вокалистът на Hundred Reasons.

FM
Тази песен е първото доказателство за близостта между Saturday Night Wrist и White Pony.Агресивни китари и вокали,наподобяващи работата на групата преди едноименния албум от 2003г.Силно електронно звучене,което учудва,тъй като песента е тежка.

Beware
Тук скоростта пада,песента е съчетание на меланхолия и дълбока чувствителност.Структурата наподобява post-rock, Chino използва високи ноти.Той се разкрива като поет,от него думите се изливат,а в другите песни той ги произнася скорострелно.В последната минута навлизат зверски рифове.

Cherry Waves
Тук усещаме блестящата работа на барабанистът Abe Cunningham.Песента навява носталгия по White Pony.Бавна като скорост,но такъв шедъовър,че нито един фен не би се разочаровал.Песента завършва с разбиващи крясъци.

Mein
Наподобява Knife Party.Поне отначало,тъй като скоростта се вдига постепенно и придава съвсем друго звучене.Както и първият сингъл от албума,определяща е мелодията.Тук присъства и вокалът на System of a Down.

Interlude
Това наистина е интермедия,въпреки че дължината й е около 4 минути.Песента е само инструментал.Стилът й може да се определи като post rock,тя разделя албума на две части.

Tilde
Звученето на първата половина на песента напомня изстрел от пистолет.Нататък песента се забавя,тя би била характерна за страничния проект на Chino - Team Sleep.

Rats
Това е апогеят на албума - най-тежката песен.Chino реве зверски заедно с агресивните китари.За около минута от песента барабанистът и вокалистът съчетават уменията си в истински шедъовър.

Pink Cellphone
Отначало се чуват сирени.След това идват хип-хоп бийтове и индустриален аранжимент,в песента участва Annie Hardy от Giant Drag.Някои фенове биха попитали:А къде е рокът?

Combat
Семпли,все едно взети от радио връзка създават интрото на песента.Както и в Mein,песента е от два пласта - агресивност,но и композиционен контрол.Крясъкът на Chino:“Whose side are you in?” e наистина пронизващ.

The Earth
Тук лириката наподобява Elite от White Pony.Но иначе песента е по-бавна.Китарните рифове са брилянтно поддържани от Cunningham.

Comanche
Това е най-разнообразната песен на Deftones,със сигурност ще подлуди феновете.


_________________

лоол...вече нямам търпение да го чуя...бтв Hole In The Earth я има качена в профила на дефтънс в майспейс http://myspace.com/deftones )

доста добра група една от любимите ми макар че малко на лайв изпълненията чино не го бива
_________________
http://korn-bulgaria.tk

Кали,съдласна съм с теб мацка...само на 1 от лайфовете на Дефтънс не ме кефи..и то не заради гласа на Чино,а заради качеството на звука

3-4 песни имам...Сякаш стават ама...
_________________
\,,/_(-_-)_\,,/ Meine Pflicht ist dich weiter zu führen!

След концерта на Кълн доста често си пускам My Own Summer, едната от малкото които ми допадат.

Btw, 'My Own Summer' ми беше първата любима, още си я помня, от периода, в който не възприемах Deftones.
А сега са ми уникално много любими. И последният албум. Много гениални, стряскащо чак. Just speechless.
_________________
forced hellos, rushed goodbyes;
and best wishes for you in the meantime.

с малко закъснение..ама да споделя с вас,че адскиииииииииииииииии мн ми харесва новия албум на дефтънс..просто нямам думи..