Лично творчество

факен фак

Ето ви нещо мое =Д :

Земният път на душата

Като прашинково гнездо,
подправено с митична красота,
като извънземни корали,

като римувано писмо,
като детинска чистота,
като преливащи кристали,

като красиво есенно дърво,
с килим от жълти пеещи листа,
като мелодия на арфа под луната,

като почистено стъкло,
съставено от злато на места-
изглежда на човек душата,

единствено при неговото раждане,
а после:

като студена суета,
като неправедна злина,
като чернилкова безмилост,

като безправедна лъжа,
като дворец от самота,
като неканена ленивост.

Като на дракона дъха-
опушена и неприятна,
като безжизнено лице,

като пречупени крила,
като догадка непонятна,
като измамено сърце,

единствено по време на дихание,
а после:

като осъдени мечти,
като запалена библиотека,
като изсъхнали цветя,

като неискани сълзи-
душата спира се полека,
преди да полети сама,

далеч от грозни сивоти,
за да покаже на човека гузен,
лежащ на смъртния си одър

как изменението й лети,
как от красива се превръща в грозна,
защото той я е притискал подло

далеч, зад границите на повърхността.
Той съжалява, когато приближи се до смъртта.






И един акростих:

Простичко

Приказки рисуват своите герои.
Римуват ги със стихове във мен.
Оставят думичките си - порои.
Струят и тичинките в техен плен.
Тревата се усмихва на света.
И ирисите на небето блесват в нежна поза.
Човешкото изгубва своята злина.
Красивото в душата ражда роза.
Обич се наслагва в малки дози.
_________________
La nuit tous les chats sont gris.