Лично творчество

Предлагам всеки, който иска да покаже свои рисунки, стихотворения и други подобни, да ги постне тук
Ето една моя рисунка
http://i87.photobucket.com/albums/k151/denisa_08/risunka.jpg

http://img59.imageshack.us/my.php?image=g1zcv3.jpg
Бе аз съм инвалид бе...нито мога да измисля нещо умно...нит да нарисувам нещо яко....кат ме избият лимките си драскам глупости!Тва е последното ми произведение...бележка в която ругая една от моя клас...и там да....изобразен е и ранг-а ми (аз сЪм скрит талант нали?!)

draws by sickornot

Take me under your black wings, mark my words & remember me.
От много слушане на '11th Hour' явно, а и намацано за не повече от 10 минути (:

A deep-end failing tragedy.
На това решаваш да му отделиш повече от 20 минути и то те предава, но няма как да спреш :\
_________________
forced hellos, rushed goodbyes;
and best wishes for you in the meantime.

_________________

sickornot rullz xaxa

Я ПРАВИМ МУЗИКА И ИМАМ 3 ФУЛЛЕНТ АЛБУМИ И МНОГО ДЕМОТА И СПЛИТОВЕ...ОНО САМО МИЗАНТРОПИЯТА У МУЗИКАТА МИ МОЖЕ ДА ВИ НАКАРА ДА СИ НАСАПУНИСАТЕ ВЪЖЕТО И НАТАМ КОЙ КАК ЗНАЕ ДА ГО ИЗПОЛЗВА
_________________
НЕ РЪЧКАЙТЕ МЕЧКА ПО ПИЧКА!

Борба
Стоя си в мъглата
с мисли в главата,
танцуващи някакъв таен самодивски напев,
говорят ми глухо,
поглеждат ме сухо,
творят те безкрайно умаен красив силует.
Поглеждам нагоре,
не знам що да сторя,
върхът е далечен и блед,
повдигам се бавно,
не бързам, а плавно
потеглям по пътя не лек.

Поглеждам пред мен,
оставам без дъх,
присмива се мрачният ден.
Откривам се, ах,
там горе във плен
ме гледа поглед презрен.

Изкачам аз поредния връх,
но към бездната си устремен,
поемам си дъх
пред мене сразен,
покланя се магьосник пленен
и скрива се във миг зад мен.

Катеря се и по-нагоре
посрещам аз пламта със плам,
водата вижда ми се огън,
а огънят през своя срам
споделя свойто прегрешение.

Препъвам се и бързо се изправям,
поглеждам злото, виждам страст,
земята плаче - губи свойта власт
през мразен поглед на небето,
тихо в своето вълнение.

Изправям се и продължавам,
покрит със смъртната тама,
но пред сетната врата
без ключ оставам,
прокънтява
последен полъх на смъртта.

Аз,грешникът, се усмелявам
да я превалям
и успявам,
побягвам пак, унищожавам
вратата на гибелта,
препъвам се, но продължавам...

Демонът на своя ред
косата грабва и подире
тръгва със слуги безчет.
Към мене мята
искрици блясък,
опитва се да ме възспре.
И пак...
препъвам се, но продължавам.

Поглеждам аз
зад мен във час
хвърчат безброй костеливи лица.
Препъвам се пак,
преплитам крак в крак
в гърди ми горят милион сърца.

Побягвам изново,
тръгвам нагоре
подир мен ордата пламти.
Пресъхват реките,
умират тревите,
земята в агония свисти.
Небето танцува,
звездите ликуват,
прииждат към мене страхливо,
нападат безшумни,
оттеглят се бурни,
убиват те всичко красиво.

Препъвам се, падам,
не ставам, не страдам,
предавам се плавно във плен.
Воините идват,
не питат, връхлитат,
помитат мигом и мен.
Душата обаче
във миг без да чака
крещи тя за капка живот
изчезва внезапно
врагът непонятно
потъва в незнаен кивот.

Изправям се аз,
поглеждам без глас,
земята усмихната стои,
небето ужасно,
сълзи безучастно
във всички посоки струи.
Тръгвам нагоре,
веч знам що да сторя,
потеглям - сърце пълно със плам
поглеждам високо
е сетния вопъл
устремено съм тръгнал натам.

Невъзможно отречен,
навярно обречен
върхът ми намига с очи,
усмихвам се пак,
потеглям в засхал
победата сладка е, нали?




Злокобно
Аз пак умирам,
умирам в сърце ти,
бедна, гола, сама,
смъртта зове ме
без тласък, без време:
"Не спирай, не спирай душата една."
Тръгвам надолу,
смъртта ми говори
"Така бе отречено знай-
отиваш в позора,
на дните в затвора,
на дъното в дебрите, край."
Бунтувам се бавно,
стена безславно,
затъвам в безбрежния мрак.
Очи ме оплюват,
ръце ме бленуват,
любовта ти май стана ми враг.
На дъното падам,
крещя, но не страдам,
болката стана ми спътник прескъп,
отричам доброто,
продадах на злото
душата си, тебе, грехът.
На гости ме кани
пресветият дявол,
на масата слага ми чай,
подмята опашка,
шибва с тояжка
своя вековен ратай.
Ратаят в миг тръгна,
затича се тръшна
на масата образ неясен и блед,
погледнах страхливо,
разгънах грижливо
снимката, видях портрет.
Погледнах го плахо,
изплаших се, ахнах,
там бе ти,
обесен стоеше,
бездиханен беше -
крадец без мечти.
Усмихнах се злобно,
проклех те злокобно
и легнах си с мирно сърце,
дяволът доволен,
гледаше неволно
промененото ми дяволско лице.
Аз веч не умирах,
веч не проклинах,
уморена бях просто заспах,
сънувах красиви
облаци мили,
сънувах как те заклах!
_________________
I Can Feel The Fear...The Pain Walks Through My Eyes...The Heart Breaks, The Light Tears...The Old Body Dies...™

Kuln, страхотни са и двете, много са чуаствени и са написани са с такова умение за боравене с ритъм и думи. Страшно ми харесаха и ме грабнаха
_________________

Благодаря ти сърдечно
_________________
I Can Feel The Fear...The Pain Walks Through My Eyes...The Heart Breaks, The Light Tears...The Old Body Dies...™

Ми щото едното е написано на 23.11., другото оня ден...Кога да ги имаш Ако ги искаш, ще ти ги донеса, като си идвам
_________________
I Can Feel The Fear...The Pain Walks Through My Eyes...The Heart Breaks, The Light Tears...The Old Body Dies...™