Avenged Sevenfold

вокалистът им е секси ;)

Ау отдавна не съм ги слушала!!!Преди време много се бях запалила по тях но по едно време ми омръзнаха и ги позабравих! Не е лошо пак да си пусна нещо тяхно!!!

радват, напомнят ми за бившия ми, което не е лошо де, послушквам някоя и друга тяхна песен
_________________

Хъх.
Не смятам, че новите албуми на А7Х са метълкор, но както и да е.
Определено една от любимите ми групи.
Заки и Син са НЕВЕРОЯТНИ китаристи!
_________________
Before you criticize someone, you should walk a mile in their shoes. That way when you criticize them, you are a mile away from them and you have their shoes.

Еми глей ся...той Мат от както къса некви гласни струни и такива гадости не крещи много много...простено му е =D
_________________
Before you criticize someone, you should walk a mile in their shoes. That way when you criticize them, you are a mile away from them and you have their shoes.

Пичове , вчера е починал James Owen Sullivan, а.к.а. The Rev ...Барабаниста на Avenged Sevenfold. Беше един от композиторите и текстописците в бандата , бек вокал, клавирист,адския музикант и приятел от деца с останалите фенове ...Ебати лайняната работа ...просто не знам кво да кажа

http://www.youtube.com/watch?v=z_UKfsWBWSE

http://www.youtube.com/watch?v=cNyi5fmcQNk

Почивай в мир

_________________
|"...I wish, I wash , I were fish..."

Не съм им фен, тъкмо щях да пиша колко зле са напрвили кавъра на Пантера, но на групата главния проблем са и вокалите, но няма значение. Почивай в мир!
_________________
Is there no standard anymore?
What it takes, who I am, where I've been
Belong
You can't be something you're not
Be yourself, by yourself

Кавъра на Пантера е един от най-добрите кавъри които съм чувал. Може би по-добри са единствено кавърите, които правят Machine head. Влиза в компилацията с Tribute to Dimebag ... Вокалите са толкова добри, че според повечето фенове на рок музиката A7X са една от групите, която има реалната възможност да повлияе на стила като развитие .
_________________
|"...I wish, I wash , I were fish..."

Относно кавъра на Пантера- първо не са избрали много яка песен(мен поне не ме кефи много) и второ не струва, в сравнение с всяка една песен от последните им два албума - там е истината! Предполагам и в първите, но тях още не съм ги слушал! Нямам търпение да издадат нов!

Относно Рев-кофти! Сигурно е гадно да умре човек във вихъра на младостта и успеха! Лека му пръст-наистина страхотен барабанист!
_________________
No time to cry,
I won't shed a tear!
This is, after all the event of the year!

Adios planet earth,
now die!

Вярно е че този кавър на Walk е по-добър от доста други на същата песен, но лично на мен не ми допада. Както и гласът на вокалиста. Може да си пее супер пича, но не може да ме грабне нещо музиката им. Освен това защо всички групи се хващат да правят кавър на Walk?! Нека вдигнат малко летвата с кавър на друга песен и ще ги призная =].
_________________
Is there no standard anymore?
What it takes, who I am, where I've been
Belong
You can't be something you're not
Be yourself, by yourself

Страхотен албум издадоха младежите!
Не вярвах, че ще надминат едноименния, но те наистина са го направили!
Досега не чух нищо по-добро тази година...съмнявам се да чуя!


A7X - Nightmare'2010


Интродукция:
Интерес покрай тази банда винаги е имало, а след едноименния албум през 2007г със сигурност се е засилил и дори удвоил или утроил. Предполагам, че копнежа на хората да чуят настоящия албум е станал още по-голям по време на Коледните празници през 2009г, когато в дома си, мъртъв е намерен барабаниста на бандата Джеймс Съливан. Като по-голямата част от бандите, които са загубили член, четирите момчета решават да продължат, а зад барабаните застава небезизвестния Майк Портноу(Dream Theater). Тогава очакванията ми за отличен албум се сринаха с 3(от 10) точки, но все пак нямах търпение. Предполагах, че албумът ще се състои от няколко бързи класически(за А7Х парчета) + няколко много тъжни балади(досещате се защо) и нещо прогресарско, заради наличието на ударника. Освен това датата за излизане на албума беше в самото начало на Август...месец, който не предвещава напълно тъжен албум. За щастие в България, Nightmare се появи по пазарите с перфектния си артуърк 31.08.2010г, един от най-мрачните дни това лято...


Музиката:
Никога не съм очаквал(с оглед на фактите, че нито една банда,която съм слушал, загубила член не е правила подобно нещо), че абсолютно целия албум ще е дотолкова затънал в мрак! Незнам дали песните са били писани преди или след трагичния инцидент, но смятам, че по-голямата част са се пръкнали през 2010г. Първите 5 композиции са класическите за бандата хеви метал парчета, бързи, мелодични, със сола, толкова добри, че в цялата дискография на Slayer не мога да открия едно по-добро ;) .В част от рифовете се разпознава влиянието на Metallica, но колкото и познато да звучат тези песни, те са пълни със скръб, депресия и отчаяние, наистина на бързи обороти. Buried Alive се откроява с най-подтискащите китари и сола от тези по-бързи песни(и със страховит много thrash край), като и Danger Line не й отстъпва, а Nightmare и Natural Born Killer са от по-хеварските изпълнения.

Знам, че не е много металско, но аз винаги гледам да си избера любима песен от един албум. Тук наистина беше трудно, но ако всички песни съм слушал по 10 пъти, то So Far Away вече я знам наизуст! Дори и в 2 сутринта да ме събудите, пак ще ви изрецетирам тази страхотна балада с 2 нечовешки сола!

После следва една Metallica(сигурно ви писна от споменаването на това име) интродукция и аутрро, между които се крие гневното Пантерско парче God Hate Us, на което и най-бясните трашари би трябвало да се счупят от пого. След това ще си позволя да цитирам Стиф от Про-Рок и да кажа, че оттук нататък всичко е до личното усещане на слушателя. Следват 3 монотонни песни, като единствената, която не бих сбъркал, че е на бандата е Tonight The World Dies.А тук е и момента да спомена, че са анели някакъв психясал клавирист, който може да те вкара във кошмарите на Тим Бъртън без никакъв проблем, особенно в песента Fiction. Закриващото парче е най-дълго(закръглено 11 минути), но в никакъв случай не е прогресив. Хеви метала струи от него на талази, а тъгата и мъката не са пропуснали и него, което си личи и по името Save Me.


Вокали и лирики:
Без съмнение в този албум се усещат влиянията на вокалиста Шадоус. Най Много се разпознава Hetfield(Metallica), но на моменти може да чуете и Johnatan Davis(Korn), Vince Neil(Motley Crue) и със сигурност някой от гръндж вълната, чието име незнам. Едно е сигурно, Матю Сандърс е един страхотен вокалист и ако останалите музиканти бяха бездарни, той щеше да износи успеха на бандата на гръб! От нежни вокали, той може да стигне до умопомрачителни крясъци, част от които мисля, че са обработени, сериозно(само чуйте началото на God Hate Us..."Total nightmare..."). Гласът му може да предаде абсолютно всичко. Правите ли разлика между тъга и мъка!? Аз не, но гласът му със сигурност разграничава тези две сходни усещания. Със сигурност!

Да се родиш в богато семейство в Ориндж Каунти носи много плюсове. Не трябва да се притесняваш за пари, за работа, обикновенно хлапетата там не биват измъчвани от родителите. Членовете на А7Х, доколкото съм чел, са именно такива хлапета. Единственото, което ги притеснява са емоциите на човека, страх, любов, психични заболявания, влиянието на наркотиците и др. Разглеждат и темата за войната и смъртта(не както Крис Барнс го прави) през погледа на участниците и разкриват личните им страдания и болки. Лириките в Nightmare са изящни. Шадоус успешно се превъплащава в погребания под останките човек, в разкайващия се злодей, преследван от кошмарите, във влюбения типаж, чиято приятелка е толкова далеч, може би мъртва, на войника, чиято рана е далеч от поправима... От първо лице можете да чуете изключително добре написани истории, всички пропити с много отчаяние. Разбирасе има и превъплащаване в Смъртта и в убиец, но пак има трогателни фрази.


Албумът:
След първото слушане не останах толкова очарован, колкото съм сега, пишейки всички глупости горе.Но един ден по-късно + няколко слушания повече ме наведоха на мисълта, че всъщност такава емоционална музикална бомба не са ми мятали от 2008г насам, когато $lipknot издадоха последния си албум. И аз вече смея да твърдя, че това е най-добрия албум на Avenged Sevenfold и само се надявам да продължат традицията да издават все по-силни тави. Не съжалявам за 20-те лева, които дадох, защото със сигурност не е същото без артуърка. Симбиозата между музика, лирики и вокали е перфектна, но трудносмилаема. Макар споменатите влияние, не очаквайте някакви безвкусни копирани рифове с прибавени нисконастроени рифове. Всичко тук е пипнато от перфекционисти и не ми се вярва да има и един фен, който да обвини:"Това е копие на Metallica", защото това са Avenged Sevenfold, уникална банда, която няма да позволи да бъде сравнявана с лошо.


Препоръчвам:
Ако решите да чуете албума ви препоръчвам да му теглите едно ухо нацяло, а след това да починете, да извадите лириките и да го прочетете, докато го слушате разбирасе.
Ето и парчетата, с които искам да ви поздравя:

Avenged Sevenfold - So Far Away
-защото това е любимата ми песен от албума;

Avenged Sevenfold - Buried Alive
-защото ми се струва, че тук превъплащението в жертвата и в смъртта са подкрепени по възможно най-блестящия начин от музиката и вокалите;

Avenged Sevenfold - Fiction
-защото това е единственото парче, което наистина няма нищо общо(освен обхваналата го тъга) с останалите.

http://www.youtube.com/ - линкът е направо към сайта, защото знаете, понякога директните линкове се трият. Просто копирайте заглавията и се наслаждавайте.

10+/10
_________________
No time to cry,
I won't shed a tear!
This is, after all the event of the year!

Adios planet earth,
now die!