Sonata Arctica

Ами лично не съм от най-големите фенове, но последния албум беше добър ...
можеби типичен финландски пауър, но мисля, че си струват да се чуят
какво мислите вие
_________________
I've lived, I've died.
I've done it all a thousand times and, I don't regret a thing I've done.

Първият албум е класика. Вторият го следва по петите. Следващите са по-трудно смилаеми. Въпреки, че лигавеят групата е много добра. Хората са професионалисти.

Лично мен много си ме кефят ...

Shy ми е една от любимите балади ,а самата група е доста добра...слушам ги отвреме навреме,но не им се кефя чак много...
_________________
No time to cry,
I won't shed a tear!
This is, after all the event of the year!

Adios planet earth,
now die!

Тема за любимата ми група.. хмм.
Добре, предполагам, че просто трябва да се разпиша.
В този ред на мисли ще си позволя да си копирам поста от друг форум..

Соната са моята най-голяма и единствена по рода си любов.
Слушам ги от лятото на 2004та. В началото само се възхищавах на кийбордите им и просто ги.. понаслушвах от време на време. Но мина време и се превърнаха в едно от най-стойностните неща, към които съм се насочвала. Толкова много мигове, надежди, тъга, уроци и радост са ми дарили с така добре изпипаните си песни, за текстовете да не говорим.
При мен много ценен се оказа и факта, че не си изтеглих дискографията наготово.
Предпочетох да дърпам дори не албум по албум, ами... песен по песен. По този начин съвсем неусетно ги заобичах до болка. Асимилирах всяка една песен, всеки един текст, всяка една композиция бавно и почти до съвършенство, за което чак сама си се радвам. ^^

Аз лично не признавам много - много критиката, затова моето определение за стила на Соната е Speed/Melodic и точка. Естествено то си е лично мое, вероятно ще има възражения.
Вярно е, че имат разни Power елементи във самото звучене, но според мен те не са чак толкова достатъчни, за да им се лепне пауърския етикет.

Относно албумите наистина не знам какво да кажа. Мисля, че по-нагоре, когато казах каквото имах да казвам за песните и текстовете... ами то се подразбира.
И все пак. Много ми е трудно да посоча най-утвърден фаворит. Много се колебая между Silence и Winterheart's Guild, макар че имам доста песни на сърце и в Reckoning Night...

Относно новия албум ми се иска да кажа няколко думи.
Ех, Unia. Този албум малко или много го чувствам още по-специален, защото е първият, който излиза един вид - 'тук и сега', откакто съм посветена в творчеството на Соната.
Дръпнах го точно 15 минути след 24h, когато вече всички в интернет пространството си казваха 'Христос воскресе!'. По-хубав подарък от този, здраве да е. ^^
Таа, след това лирическо отклонение ..
Още като чух In Black And White усетих, че нещо в звученето е променено. Китарите. Някак по-тежки са, в което няма лошо, разбира се.
Всъщност в този албум са опитали доста нови неща, най-приятно изненадана останах от цигулките.
Най-смаяна останах от Fly With The Black Swan. Най-странната и необичайна песен на Соната. В началото отказвах да я възприема, да кажем, че зараси това че има странни елементи, ами... темите? Няма абсолютно никакъв синхрон помежду им. Предполагам, че това е била и експериментаторската й цел, но на в началото не ми хареса. След около още шест слушания, обаче наистина ме впечатли и я видях в друга светлина, коренно различна.
The Worlds Forgotten, The Words Forbidden ми направи впечатление с това, че според мен е изпята най-емоционално и дори... истински, ако щете.
По-заобичах In Black & White, Paid In Full [чието пиано е прекрасно, някак... кристално], It Won't Fade, Under Your Tree; The Harvest и разбира се Good Enough Is Good Enough, за която думите ми не стигат [както и за повече балади на Соната, всъщност...].
А My Dream's but a Drop of Fuel for a Nightmare е песента с най-много символика в нея! Тези, които се интересуват от тълкуване на сънища ще я разгадаят по-лесно, по думите на самият Тони.

Unia в действителност е различен от останалите. Забелязва се дори и преди да си чул съдържанието му.
Обложката е необичайно сменена, логото също, но за всичко си има логично обяснение, разбира се, по-посветените фенове няма как да не са чели.
Това е може би най-емоционалният им албум, истински Сонатик, както казвам, не са записали това, което се е очаквало да запишат за хората, записали са това, което са искали, по начина по който са искали и се е получил едни просто precious продукт.

А колкото до членовете на групата... Какво има да се каже?
Финландци преди всичко. Професионалисти. Себе си са, а от това няма по-хубаво..
Всеки един от тях допринася с нещо свое, както си му е редът. Тони не случайно е сърцето на групата; тук е момента да спомена преклонението си пред творчеството му, с оглед на прекрасните му текстове, както и композициите.
Хора като него живеят, за да сътворяват красивата музика, и ние покрай него да преоткриваме всичко, което си заслужава. Поне аз.
Яни е безупречен китарист, и все още ми е болно, че всичко не е било слух, ами от няколко дни официално е отстранене от Соната; ще бъде заместен от Elias, да се надяваме че музиката няма да пострада; четох че техниката му наподобявала тази на Steve Vai, но за мен никога няма да замени Яни, поне не на 100%.
Хенрик пък е най-способният и кадърен кийбордист, когото искрено уважавам, съвсем заслужено.
Ще ми липсват 'музикалните дуели' между неговият кийборт и китарата на Яни, наистина...
Марко.. Марко привидно си е свитичък, но имам основания да подозирам, че всъщност е голям мръсник. ;)
А Томи е същинска миловидна 'девойка'. ^^ И е за възхищение, че от толкова млад е толкова добър на барабаните. ^^

С удоволствие бих написала няколко реда и за so called posers и за прикритото ми желание и вяра в Соната, че няма да се продадат, както са правили много велики групи, но този път ще си/ви го спестя.

Просто искрено се надявам всеки, който сериозно ги слуша наистина да влага нещо в по-задълбочени аспекти. Защото това е най-голямата награда за труда им, надявам се и занапред да не се промени...
Амин.
_________________

... The wounds are too deep, I need to keep the scars
to prove there was a time when I loved something more than life.

За мен "Unia" е разочарованието на годината и сериозно разклати вярата ми в тази група.Още един подобен боклук и тотално ги зарязвам!!!...а ми бяха в топ 20...

мойта жена слуша чалга. слуша сръбско
когато чу соната арктика ми каза
"абе бритни спиърс е по-тежка от тия. защо слушаш метъл?"

заради такива епилирани 70-килограмови педали ме е срам да казвам че слушам метъл

ти слушаш метъл лолл
_________________
A darkened sky,
this day hereafter dies,
falls swiftly into night..
and stays within my sight!

мааалко повече от тебе. СА не струват и скоро никой няма да ги помни

радват.....особено след концерта
Replicaaaa
_________________
The day I learn to fly , Im never coming down...

Една от любимите ми групи!!!

Чухте ли новият им сингъл? Ако не сте - печелите!!